Как се разпространява хепатита?

Вирусният хепатит се разпространява спорадично и в малки епидемии най-вече през есента.

Коя е причината за хепатита?

Причинител на болестта е вирус. Намира се в кръвта, в дуоденалния сок, в изпражненията и урината на болния. Установено е, че съществуват два типа на вируса, от които тип А причинява заболяване при естествени условия на заразяване, а тип В, който е много по-устойчив, причинява т. нар. инокулационен хепатит.

Как става заразяването с хепатит?

Заразяването става главно по контактен път през храносмилателната система чрез замърсени вода и храна с екскрети на болния. Възможно е проникване на заразата и през горните дихателни пътища.

Предаване на болестта е възможно и посредством медицински манипулации, най-често правене на инжекции, ваксинации, операции и др.

Заболяват всички възрасти, но най-често болестта се среща пре­димно в млада възраст.

Инкубационният период е 30-180 дни.

Симптоми на хепатит

Болестта се развива в два стадия: начален или предиктеричен и иктеричен.

Симптомите в предиктеричния стадий не са много определени. Болните се оплакват от отпадналост; понякога получават болки в мускулите и ставите. В повечето случаи има субфебрилно повишение на температурата (37 градуса). При отделни болни температурата може да стигне до 39 градуса, но нерядко болестта протича без повишение на температурата. Фебрилното състояние трае 2-3 дни. Характерно за този стадий е получаването на диспептични явления: безапетитие, горчив вкус в устата, тежест в епигастралната област и дясното подребрие, гадене, а даже и повръщане. Понякога болните имат диария. Диспептичните явления продължават 2-3 дни.

При малък брой болни заболяването може да започне с катарални явления на горните дихателни пътища, леко зачервяване на гърлото, поради което се мисли за грип. Предиктеричният стадий трае от няколко дни до около 1 седмица. По това време черният дроб е леко увеличен под ребрената дъга, като при опипване е болезнен.

Иктеричният стадий се характеризира с появата на жълтеница от паренхиматозен тип. Жълтеницата се открива най-напред по склерите, след което бързо пожълтява и кожата, която добива от лимонен до портокалов цвят. Може да се появи лек сърбеж. С появата на жълтеницата урината става тъмна като черна бира, изпражненията започват да се обезцветяват, без да настъпи обикновено пълна ахолия.

През този стадий черният дроб се напипва добре. В около 1/4 от болните се напипва и слезката.

В урината се открива билирубин. Уробилинът през време на хипохолията намалява в урината, но след това, когато жълтеницата започне да отслабва, отново се увеличава.

От страна на другите органи рядко се откриват изменения. Има брадикардия само при силно изразена жълтеница.

Билирубинът в кръвния серум е увеличен. В тежко протичащите случаи се установяват отклонения от функционалните проби.

Периодът на жълтеницата трае 1-3 седмици, след което тя започва да намалява. Черният дроб се прибира в подребрието бавно и болестта постепенно навлиза във възстановителния период. Освен описаната форма, която се среща най-често, има и аниктерична форма, при която жълтеницата липсва. Случаи от тази форма остават неоткрити и допринасят за разпространението на заразата.

Прогноза при хепатит

Прогнозата обикновено е добра и в повечето случаи заболяването завършва с оздравяване. Само рядко (2-3%) се наблюдава преминаване в остра или подостра дистрофия на черния дроб.

Кои възрастови групи засяга миелозата?

Хроничната миелоза засяга предимно мъже на възраст от 25 до 40 г. У деца тя не се среща.

Симптоми на миелоза

Началото на заболяването е нетипично. Болните дават общи оплаквания, които се срещат и при други болести: слабост, намалена трудоспособност, безапетитие, повишение на температурата. Най-често първите оплаквания на болните са от страна на корема; те се оплакват от тежест в лявото подребрие особено след нахранване, коетo е във връзка с увеличената слезка.

При оглед прави впечатление бледият цвят на кожата и лигавиците.

По кожата понякога се наблюдават възловидни образувания (левкемични инфилтрати) и екземи.

Характерен и водещ симптом при хроничната миелоза е увеличената слезка. Последната може да достигне грамадни размери, като много често достига до симфизата, а медиално надминава средната линия. Слезката е с плътна консистенция, неболезнена. Увеличен е и черният дроб, но не в такъв размер. Лимфните възли обикновено не са увеличени.

При хроничната миелоза може да съществува субфебрилно повишение на температурата. По-високи температурни покачвания се наблюдават през време на обострянията.

Протичане и прогноза при миелоза

Хроничната миелоза е болест, която прогресира. Тя продължава от 2 1/2 до 5 години, а в отделни случаи до 10-15 години.

Прогнозата е неблагоприятна.